„ЗА ХЛЯБА НАШ“

Хлябът наш… олицетворение на земята и възраждането. Затова и човекът

го слага на трапезата си като на престол, защото той е с нас навсякъде, няма

свидетел и другар, без който не можем. Той е с нас от раждането до смъртта.